(Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд) Съногаданията, които се основават,

(„ Аристотел пред бюста на Омир “, картина от Рембранд)

Съногаданията, които се основават, по този начин да се каже, на съновиденията, не е елементарно нито да бъдат подценени, нито просто да им се има вяра. Това, че всички или най-малко мнозина от людете считат съновиденията за имащи някакво значение, ни кара да имаме вяра в това по силата на опита, пък и е правилно, че за някои неща може да се гадае по сънищата; което е и в някакъв смисъл рационално, заради което може да се допуска, че същото е годно и по отношение на останалите съновидения. Ала неспособността ни да забележим рационална причина за протичащото се ни кара да не му вярваме; тъй като с изключение на останалите несъобразности несвоевременно наподобява да считаме, че господ праща тези съновидения, освен това не на най-хубавите и най-благоразумните, ами на който падне. Само че, в случай че се откажем да мислим бога като причина, то никоя друга причина няма да ни се стори рационална: тъй като за какво някой човек ще вижда отнапред неща, които би трябвало да станат някъде при Херкулесовите стълбове или край Бористена, това, както наподобява, надвишава нашето схващане

Изобщо, доколкото и други живи същества сънуват, съновиденията не могат да бъдат пращани от бога, нито пък са предопределени за това, ами са демонични; тъй като природата е демонична, а не божествена. Показателно в това отношение е, че бъдещето прозират и имат оракулски сънища люде простовати, което явно не им е обещано от бога, ами природата им на бъбривци или меланхолици им оказва помощ да виждат всевъзможни неща: тъй като, бидейки подложени на многочислени и от всевъзможен тип въздействия, тям се случва да виждат сходни неща и в това отношение те могат да бъдат оприличени на играчите на зарове: тъй като при тях става същото, което се случва и съгласно пословицата: „ За да ти пристигна шансът, хвърляй зара доста пъти “.

Това, дето доста сънища не се сбъдват, не е за чудене: тъй като същото е и при телесните и небесните знаци, да вземем за пример при дъждовете и ветровете: тъй като при появяването на по-силни  придвижвания спрямо това, за чието идно реализиране е даден знакът, то събитието не се случва. Пък и доста неща, които имаме намерение да сторим и които сме замислили прелестно, пропадат заради други по-могъщи аргументи. Изобщо не всичко, което е трябвало да стане, се случва, нито това, което се случва, е същото като това, което сме очаквали да се случи; само че ние въпреки всичко следва да назовем нещата, от които не е последвало нищо, начала и естествени знаци за това, което в действителност не се е случило.

Що се отнася до съновиденията, които не са начала в упоменатия от нас смисъл, ами са невероятни с оглед времето, мястото или величината, или пък не са такива, но в тях не са заложени началата за постъпките на сънувалите ги, то доколкото предвиждането при тях става по съвпадане, те би следвало да бъдат обяснени по-скоро по различен метод, а не по този начин, както  го прави Демокрит, който вижда като техни аргументи някакви облици и приключвания. Защото както обещано нещо задвижва водата или въздуха, тъй че задвижената част на собствен ред задвижва друга и като се приключи началното придвижване, другото продължава до избрана граница, макар че задвиждащото не е налице, по този начин няма спънка и до спящите души да доближи някакво придвижване и сетивно влияние от нещата, от които съгласно Демокрит идват въпросните облици и изтечения, и да стане по този начин, че тези въздействия да се усещат по-добре нощем, защото денем те са по-податливи на разпад (понеже нощите са по-тихи и въздухът тогава е по-неподвижен), и да бъдат възприемани в телата по време на сън, доколкото людете са по-чувствителни даже за най-малките придвижвания вътре в себе си когато спят, в сравнение с когато са будни. Самите тези придвижвания провокират визиите, на основата на които сънуващите плануват какво следва да се случи. Тъкмо заради това въпросното възприятие спохожда по-простоватите, а не най- благоразумните люде. Ако господ пращаше тези знаци, то те биха били видни и през деня, а също и от мъдрите люде; единствено че нормално плануват таман по-простовати люде, защото разсъдъкът им не е приспособен за размишление, ами е празен и лишен от всевъзможни мисли, и като бъде задвижен, постъпва съгласно задвижващото го. Причината за това пък, дето някои безумни люде са способни да плануват, е, че техните лични придвижвания не надмогват външните, ами биват сдържани от последните; тъй че такива люде са доста чувствителни към непознатите въздействия. 

Това, че някои люде имат ярки съновидения или че другари доста добре плануват това, което ще се случи на приятелите им, се дължи на обстоятелството, че приятелите са мощно загрижени един за друг; и както се разпознават и усещат отдалече, по този начин те долавят и въздействията от другия: тъй като въздействията на приятелите са и най-лесно разпознаваеми. 

Меланхолиците го могат заради пламенността си, все едно че са непогрешими стрелци, улучващи отдалеко задачата. А и заради бързопроменливостта им, тъй че идната визия незабавно встъпва в мозъка им: тъй че тези люде свързват директно всички показа по същия метод, по който лудият произнася и наизустява поемите на Филенида, да вземем за пример „ Афродита “, в които стиховете доста си наподобяват. Нещо повече, тяхната жаркост не разрешава други придвижвания да изтласкат някое придвижване в тях самите.

Всъщност най-изкусен съдник по отношение на сънищата е този, който е в положение да забележи сходствата: тъй като всеки би могъл да разтълкува ясните съновидения. Говорейки за сходства, аз имам поради, че визиите са като отраженията във водата, както споменахме и нагоре. В последния случай, в случай че придвижването е мощно, отражението няма да е като оригинала, нито облиците ще наподобяват на същинските неща. Та сръчен съдник за отраженията ще е този, който е в положение бързо да отчлени и обхване с един взор скупчените и разпръснати облици, по този начин щото да ги разпознае като облици на човек, кон или на нещо сходно. В другия случай и сънят е кадърен да реализира нещо такова; тъй като придвижването лишава съновидението от изясненост. Така ние отговорихме на въпроса, какво съставляват сънят и съновидението, както и коя е повода за тях, а говорихме също по този начин и за съногаданието.

Из: „ Съчинения в 6 тома Т.2, Ч.IV: За душата “, Аристотел, изд. Захарий Стоянов
*„ Аристотел пред бюста на Омир “, картина от Рембранд, bg.wikipedia.org